Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематика....
Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение "неизразимо"....
Самотата е основният мотив в поезията на Яворов.В стихотворението „Две души „ тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой ,оковава го в „двойният пламък” на душевният му конфликт..
Сред Яворовите творби с особена художествена внушителност се откроява поемата "Две души". В нея е представено раздвоението на човешката душа и терзанията на лирическия Аз...
Стихотворението "Две души" е поместено в частта "Прозрения" на "Подир сенките на облаците". То е до голяма степен емблематично за раздвоеността на човека в поезията на Яворов...
Яворовото стихотворение "Две хубави очи" е едно от най-чувствените му произведения разкриващи истинската същност на любовта и образа на любимата.Творбата е посветена на любимата му Мина Тодорова....
Темата за любовта в яворовата лирика: раздвоението като една от водещите теми в лириката на яворов оставя своя отпечатък и върху интерпретацията на любовта, проблематизира еднозначното до този момент присъствие на жената в българската литература...
Изтощен от труда, той се завръща в дома си за кратък отдих. Но няма спасение от бедите, няма почивка за изстрадалата му душа. Върху главата му се е струпала друга, социална напаст..
Яворов, големият поет на живота и смъртта, на борбата и отчаянието, по силата на някакъв фатален жребий споделя съдбата на много от нашите най - добри лирици, станали жертва на насилствена смърт - от куршума на тиранина...