Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Тук съм аз, човекът с плът и съзнание, а около мен е светът със своята божественост и красота; различни сме един от друг и все пак образуваме едно единство: Първа антиномия!

Трагедията "Хамлет" представя хуманизмът на Шекспир и разкрива желанието му да покаже човекът в най-добрата му светлина...

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата-агресия, породена от често пренебрегваната истина, че човекът е част от...

Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любоб, се оказва в плен на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и сбободно детство...

Без да се замисля, човекът поголовно унищожава природота с флората и фауната в нея.

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Измеренията на конфликта, поставят в центъра на романовото действие не отделния индивид, а обществените отношения.Човекът е техен продукт според световъзприятието на Реализма...