Житейският път на “огняроинтелигента” Никола Вапцаров е кратък и насилствено прекъснат в разцвета на творческите и житейските му сили. Поетът се сблъсква с всевъзможни трудности, трагедии и разочарования, но не плаче в рими за собственото си страдание.

И ако Смирненски и Гео Милев деперсонализират лирическия си герой и го виждат преди............

Текстът проследява пътя на субективното познание за битието, койтоминава през сетивното, през личния опит на лирическия герой.

Това е информация за част от Вапцаровата поезия, която акцентира по-скоро върху неговата вяра, и това колко велик творец е самият той...

Вапцаров е може би последният от онази обща духовна група, към която принадлежат и Ботев, и Яворов, и Смирненски, и Гео Милев - все сложни, многопластови, "дълбоки" личности, превърнали нерадостите във външния свят във вътрешен драматичен сблъсъ

Стихотворението "Писмо", макар и първоначално отпечатано във в. "Сирена", намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка, която Никола Вапцаров издава през живота си - "Моторни песни"...

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

Вапцаровата поезия се ражда в един от най-драматичните моменти на човешката история-годините на Втората световна война ,когато светът изживява най-големия сблъсък на прогресивното и реакционното ,на възвишено-героичното и антихуманното

Роден на 24 ноември 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия...

Езиково - стилистичен анализ на стихотворението на Никола Вапцаров - "Песен за човека". Стилистични фигури и тропи...