Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Със сборника си "Диви разкази", който се нарежда сред най-големите художествени произведения, Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литература, като оригинален писател, заселил сбезсмъртни художествени образи интересния и забележит

Романовият взрив на 50-те години е явление, което не може да бъде разглеждано вън от цялостния социо-културен контекст...

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любоб, се оказва в плен на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и сбободно детство...

Без да се замисля, човекът поголовно унищожава природота с флората и фауната в нея.

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

Измеренията на конфликта, поставят в центъра на романовото действие не отделния индивид, а обществените отношения.Човекът е техен продукт според световъзприятието на Реализма...

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.