Винаги когато се докосвам до поетиката на Яворов, се озовавам в или пред един абсурд, който не бих могла да определя по друг начин освен като "абсурд на не-отскока".

Страданието на човека е основна тема в творбата. Свобода, родина и борба са исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея, духовният облик и уникалната историческа съдба ...

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма.

План за час по литература върху роизведението на Пейо Яворов.

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят...

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Изследването включва както споменатия "поглед" на критиката и съотнасянето между двете "спомняния" /с опита да заговорят в общ глас/, така и "опит" да се изведе най-стойностното от поетиката на книгата...