Кризата в обществения живот подтиква Пенчо Славейков към създаването на пеизажна лирика...

Гласът на поета и неговите послания към читателя са чути и в стихотворението "Псалом на поета", което е част от сборника му "На Острова на блажените".

В българската литература името на Пенчо Славейков се свързва с модерния етап от развитието й. Като идеолог и културен водач на кръга "Мисъл", поетът има цялостна философска концепция за изкуството и защитава свободата на твореца.

В битовата поема "Ралица" с психологическа дълбочина Пенчо Славейков интерпретира мотива за надмогването на страданието чрез силата на несломимия човешки дух.

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата "Епически песни". В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

Пенчо Славейков - ранни години, творчество и работа в Москва, Рим и др.

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете за похода на аргонавтите, пресъздадени в поемата на Аполоний Родоски "Аргонавтика".

Пенчо Славейков - жизнен път и творческо дело.

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

"Спи езерото", "Сън за щастие", "Самотен гроб в самотен кът"– Пенчо Славейков...