Майсторът на българкия разказ, белетристът, "битописецът" Елин Пелин е видян не просто като разказвач, а като поет, певец и художник. Още в началото на творческият му път социалният критицизъм е съставна част от мирогледа му.
Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...
Ако приемем метафорично, че Елин Пелин прави крачка напред в развоя на българския разказ в сравнение с Вазов, то Йовков по думите на Искра Панова прави крачка встрани – към проблемите на човешкото, към морално-етичните и психологическите драми.
Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото
на нашия век.