За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Стихотворението е посветено на вечната човешка надежда, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"...

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото"...

Животът на Кирил става поредната илюстрация на благочестието и вярната служба на Бога. Проследени са произхода на Кирил, учението, проявата на способностите му, успехите в различни мисии...

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Животът на човека е изпълнен с много изпитания и обрати. Макар ние, младите хора, които все още учат, да не сме се сблъсквали с това, черпим поучителен опит от литературното богатство на човечеството. Може би по най-интересен и увлекателен начин...

Обхватът на романа е много голям. Обрисуван е животът на столичното и провинциалното дворянство. Защриховани са много моменти от живота на различни слоеве на руското общество.

Животът е пътешествие. Нямаме карта. Само едно сърце-компас...