АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ-БАЙ ГАНЬО БЪЛГАРИЯ

Сложният и противоречив образ на Бай Ганьо, който във всяко време е предизвиквал много спорове относно своята принадлежност - национален, социален или общочовешки тип е, както и относно своята същност-отрицателен или положителен, остава завинаги увековече

Алеко Константинов българското у Бай Ганьо ...

Героят на Алеко Константинов - Бай Ганьо е голямото откритие на писателя - въплащение на всичко онова, което Щастливеца ненавижда ...

Между автор и герой съществуват своеобразна огледална зависимост и осезаеми сили на привличане и отблъскване. Бай Ганьо е всичко онова, което Алеко Константинов не е.

Алеко Константинов се откроява на фона на обществената действителност през 80-те и 90-те години на миналия век с гражданския си идеализъм и принципи.

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича:”Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека”.

В повестта "Бай Ганьо" авторът представя определена прослойка от българското общество, която в 21 век вече е преобладаваща за нашата държава. Естествено за това има явна причина, не може винаги да бъдат описвани само хората с добродетели...

Едно литературнокритическо клише определя творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо" като една от четирите "най-български" книги. И ако "Записките" на З.Стоянов и "Под игото" на Вазов имат определено репрезентативе