Нощта вече настъпваше ,когато аз стигнах до манастира.Когато пристигнах, потропах на
вратата и на двора излезе един ратай и един монах.Те си говореха и по това разбрах,че
става нещо
Аз – Лисицата се появих под ябълковото дърво и поздравих едно малко момче.То учтиво отговори и като не ме видя, попита коя към? Представих се на малкия принц, който ми предложи да си поиграем. Онвърнах му, че не мога да играя с него, защото не съм опитоме
Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.”Ботев падна”,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите.
Аз, Ванката, се повдигнах на пръсти и погледнах през прозореца. В сладкарницата имаше много хора. Четирима свирачи свиреха нещо весело, един прислужник, облечен в бели дрехи, обикаляше покрай масите....
Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади.Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал без средства и гладен. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата заедно, но той изведнъж..
Аз бях сираче от дете и от много години живеех под един покрив с Хаджи ровоама.Тя ме беше прибрала за храненица, а после ми направи "послушница” в метоха и ме облече в черни дрехи. Сега бях учителка на девойките от първия клас, а заплатат ми беше хил
Особености: а/преразказва се в 1 л. ед.ч.,основно глаголно време- минало св.време-„АЗ РЕШИХ”, спомагателно-мин. несв.вр. б/подбират се епизоди от текста, в които участва героят или е пряк свидетел на случващото се в/трансформира се преразказът така..