Страстен зов за национално осъзнаване. История славянобългарска изразява правото на всеки народ да бъде свободен, равноправен , да се развива самостоятелно в кулкурно и политическо отношение...
Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..
Паисий е имал възможност да опознае участта, надеждите и стремежите на сънародниците си. Наблюдавал е робския гнет и всекидневното унижение. Става свидетел на явленията, които го смущават и тревожат
Далече,далече...във времето ,наречено национално пробуждане,един човек се заема с нелеката задача
да събуди българите от техния"мъртвешки сън",като им разкрие историята за тяхното сътворение....
На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".
Свое и чуждо в българската възрожденска литература
/П. Хилендарски
"История славянобългарска"
П.Р.Славейков
"Иворът на белоногата"
Д. Войников
"Криворазбраната цивилизация"