Ех,живот! Радваш се, живееш...................................

Доброто се определя много трудно. Доброто за един не винаги е добро за друг. Да си добър означава да си справедлив, честен, коректен в отношенията си с околните, отговорен за думите и действията си..

Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покажем българщината.

Не е случайно, че в паметта на читателя разказът "По Жицата" остава с яркия спомен за бялата лястовичка - птичката.

Как древногръцкият поет вижда войната. Какво е тя за него? Гибел или слава? Кои са главните участници в нея?

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

Още от древноелинското общество, едва ли не фундаментален за неговото развитие, е проблемът за това – какво е добротворство или по-точно добродетел; добродеяние.

Знаете ли защо българите сме се съхранили като нация след петвековно робство? Или какво дава сили на болния на легло, за да оздравее? А каква е невидимата сила, която помага на удавника да достигне брега, когато е на предела на възможностите си?

Какво е да обичаш? Да подадеш ръка, когато някой се нуждае от помощ без да чакаш отплата...

Тези, които твърдят, че знаят какво е съдържанието на Есхиловия театрален опус върху мита за Прометей, са големи смелчаги. Защото до нас е достигнал изцяло само текстът на "Прикованият Прометей", а пък е имало и още две части - "Прометей Ог