Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Захарий Зограф, Писий Хилендарски, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев...

Иван Вазов, авторът на повестта "Чичовци", общо признат за духовен водач на нацията, народен трибун, вдъхновител и пророк за своето време, днес възприемаме като великан на възрожденската и следосвобожденската епохи...

Иван Вазов представя изгнаниците като герои и мъченици на своя народ, на най-светлия и най-благороден нравствен идеал - свободата. Героизъм и мъченичество се сливат.

Превърнал се в "жива история" на националните ни съдбини,Иван Вазов възторжено възпява всичко родно.Самият той споделя:"Дадох всичко добро, което имах, за България"...

Поетическото си творчество Вазов посвещава на България и на народа и. Родината във всичките си превъплащения става вдъхновение, постоянна тема и основен образ в поезията му.

Есе на Иван Вазов - “България цяла сега нази гледа…”- “Опълченците на Шипка”...

С хиляди са редовете изписани за нашето отечество. Историята пази имена като Иван Вазов, Любен Каравелов, Пайсии Хиляндарски, които са оставили диря в сърцата на милиони българи, дали са им сили с патриотичните си възгледи да възтанат и да се борят .....

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

Съчинение- разсъждение върху одата "Опълченците на Шипка" на Иван Вазов.

В първа глава на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов описва нерадостния живот на емигрантите, тяхното мизерно съществуване в чуждата страна. С чувство на симпатия авторът изобразява тяхната морална устойчивост в страданията...