Емоционалните терзания на Яворов носят раздвоението на духовните му устреми. Твърде често душата е в съзерцателен унес след преживяна криза.

В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и най-обсъжданите творци в тукашната културна среда.

Творчески портрети на Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Димчо Дебелянов.

Творчеството на Пейо Яворов съчетава поетическите търсения на цяло поколение български автори, поставя началото на много нови идейни течения, а същевременно е единно и самобитно по отношение на теми, идеи и образи...

Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.

Поемата "Градушка" на Пейо Яворов е ярко художествено доказателство за модерните тенденции в развитието на българската литература в началото на XX век...

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Пейо Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

За Яворов обичаната жена е ангел, чистотата и невинността са доминиращи белези в нейния образ.

В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да раз­глеждаме "Хайдушки копнения" и биографията на Гоце Делчев като чиста белетри­стика.

Темата за любовта е една от основните в поезията на Пейо Яворов. Концепцията на поета за нея е, че любовта отминава с времето, а времето няма власт само над неизживяната любов.