Иван Вазов е първият професионален писател в българската културна история, първият, който превърна литературата в свое единствено призвание и съдба...

Възторженото отношение на Вазов към българския език-основен белег на народността и най-великото достояние на нашия народ през вековната му история- проявява в цялостно звучене на стихотворението"Българският език"....

В повестта си "Немили-недраги" Вазов създава противоречивия и сложен образ на българския хъш, който се раздвоява между безсловното си и мизерно настояще, от една страна, а от друга – между спомените за героичното си минало и мечтите си...

Образа на хъшовете от повеста на Иван Вазов според 1-ва и 2-ра глава е образ на мъченици и страдалци, хора, отхвърлени от румънското общество...

"Това ми стихотворение беше въведение към "Пряпорец и гусла". То беше първото, написано през 1874—75 година, под влиянието на революционната агитация в България. Тогава вече кръстосваха апостоли в страната" — изповядва Вазов пред проф.

Вазов се връща към спомена за героичната епоха на национално – освободителната борба, като поставя в центъра й Априлското въстание. Представя израстването на народа от подготовката за борба до връхната й точка- самото въстание.....

Творчеството на Вазов е отражение на две епохи: Възраждането и Следосвобожденска България...

Иван Вазов заема средищно място в българската култура. Името му се свързва с една от най-напрегнатите и духовни епохи в родната история - борбата за национална независимост през Х1Х век. Творецът не е пряк участник в събитията,...

Разкрепостените стойности на българския дух през 60-те години на XIX век раждат ренесансовия смях на Вазов в повестта "Чичовци".

Своя поетичен цикъл "Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави родолюбието и жертвоготовността на героите от националното ни възраждане...