Лирическият човек в поезията на Д. Дебелянов изминава сложен, разнопосочен и труден път в търсене на смисъла на земния живот и на предпоставките за единение с вечността...
Минорните настроения в поезията на Димчо Дебелянов са характерна особеност на лиричните послания. Те носят усещане за акварелна пречистеност на постоянно изливаща се, сякаш от самата душа на поета, невидимо струяща тъга. Носталгията по нещо непостигнато..
С това кратко стихотворение завършва поетичната книга "Стихотворения" на Д. Дебелянов, издадена четири години след смъртта му (1920 г.) от приятелите на поета. Те поместват включените в нея поетически творби в своеобразната рамка на две "пе
Стихотворението е лирично-драматична изповед,огледален поетичен образ на една обладана от полюсни противоречия личност. Изградена в редуването на контрасти,творбата разкрива специфичен дуализъм в единството на дух,битие и поезия...
Тематиката и идейната насоченост на творбата е пряко свързана с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като "тежка, жестока, безока", но все пак чов
В поезията на Вапцаров човекът е многолик – той мечтае, страда, бунтува се, греши. Той обича и мрази, гневи се и пише стихове. Груб и възвишен, Вапцаровият човек търси смисъла на своя живот в един свят на несправедливост и жестокост и тръгва по своя...