Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.

Всяка култура независимо дали е от миналото или е настояща е кохеретна(последователна) и завършена сама по себе си- цялостен поглед върху Вселената.

Когато говорим за миналото и бъдещето на вселената ние преди всичко трябва да сме наясно с това, какви са нашите представи за нея и как сме достигнали до тези представи.

От всички природни картини, разкриващи се пред нашите очи, най-величествената е картината на звездното небе. Ние можем да обходим или да прелетим цялото земно кълбо, нашия свят, в който живеем. Но звездното небе - това е безкрайно пространство...

Звездите във Вселената са безкрайно много. Никой не може да каже точният им брой, тъй като постоянно умират звезди и се раждат нови, а и все още човечеството няма инструменти и апарати, с които да се преброят или да се предположи броят им...

Вселената е безкрайно пространство, което включва всичко съществуващо - цялата материя и цялата енергия от най-малката частица до най-голямата галактика...

в материала се обяснява зя големият взрив и за вселената.

Иносказателният радичков художествен свят отправя своите не натрапчиви, но категорични послания към човечеството, свързани с настоящето и бъдещето на неговия дом - Вселената...

Преди 4,5 милиарда години в една област на вселената избухнала свитата материя и превърнала пространството в гигантска огнена пещ. След, което се

Хилядолетия наред човекът е изучавал Вселената съзерцателно . Мисълта му се е измъкнала от черупката на всекидневието и устремено се е втурнала към изумителното небе, към тайнствения свят на звездите......