В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през събдата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите –

Трагедията "Хамлет" на Уилям Шекспир задълбочено изследва сложната противоречивоат на човешката душа, която е поставена пред изпитанията на времето.Монолозите на героите показват вечното търсене на истината за живота.

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

Всеки от героите в "Разни хора,разни идеали" е носител на някакъв тип обществено поведение. Макар и различни по своята същност, не е трудно да се намери и прилика между тях, а именно липсата на нравственост, именена ценностна система...

Разказвачът в повестта "Преди да се родя" представя автобиографията си от особена гледна точка - "преди" собственото си раждане.

В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

Комедията "Тартюф" на Жан-Батист Поклен – Молиер е остра сатира срещу лицемерието на Божиите служители и срещу глупостта на догматиците. Лицемерието като нравствено зло става основен художествен проблем. То е мотив, който конфронтира героите...

Писателят показва сложността и динамиката на психологическия сблъсък на вековната традиция с нови мотивации, вълнения и надежди, завладяващи постепенно душевността на героите.

Идеалът на Алеко Константинов за хармонично устройство на обществото се вписва като анахронизъм в рамката на байганьовско съзнание, конкретизирано в индивидуалните художествени проявления на героите от цикъла фейлетони "Разни хора, разни идеали"

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие