В "Изворът на белоногата" Славейков е най-близо до поуките от народното творчество. Героите са въведени в свят, в които господства философия, според която светлото и хубавото е съпътствано винаги от зло и прокоба....

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

Изворът на белоногата ЛИС

Изворът на Белоногата “ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество...

Поемата "Изворът на белоногата" е една красива и завладяваща легенда за любовта, предаността и трагичния край. В нея авторът ни разкрива своето виждане, своят идеал за българската жена...

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.

Сравнение между източниците, които е ползвал Петко Славейков при написването на "Изворът на Белоногата" и фолклоризираните части на произведението...

Творбата е създадена по нар.предание: "Помежду Ибича и Харманли на пътя има една чешма,която се казва Ак Балдър чешмеси".

"Изворът на Белоногата " е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество...