Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Централен носител на идеята за човешката обреченост е нейният лирически герой...

Чрез своя документално-публицистичният роман, доц. д-р Коларов ни представя една по различна гледна точка за живота, творчеството и личността на един гениален автор и изключителен човек...

Яворовият лирически човек е раздвоен от парадоксалноста на любовното желание........

Ще бъдеш в бяло,Стон/На Лора,Заточеници,Две хубави очи,Градушка,Cis Moll,Ралица,Дядо Йоцо гледа,Ни лъх не дъхва хад полени,Самотен гроб,самотен кът,Сън за щастие,Спи езерото;Белостволи буки,

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Още със заглавието поетът разкрива неистинността на битието. „Маската” е символ на житейските видимости, зад които се крие голямата тайна.

Със своята тема и идейно-художествена насоченост поемата "Градушка" не е нещо необикновено за една национална литература, в която селската тематика и страстната нетърпимост към социалната неправда

КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ - Стихотворението „Две хубави очи” е композирано по антитетичен принцип - повторението на централните...............

Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона.

Яворовата лирика носи белезите на съкровена, интимна изповед. Независимо каква е нейната тематика - социална, любовна или патриотична, в нея живеят искрените чувства и преживявания на поета. Социалното чувство и «итимното съпреживяване неразривно и постоя