В поезията си Николай Лилиев рисува конкретни картини, които карат читателя да се чувства, като че ли е част от тази картина. В същото време поезията му не е пейзажна. Картините са свързани с определени човешки настроения...
На 9 февруари 1911 година в писмо до Николай Лилиев Димчо Дебелянов се оплаква, че го е обхванала "Велика пустота". Много често в кореспонденцията си около този период нежният лирик откровено признава, че го "измъчват безволие и дезинтересу
Той е поет на трепета в човешката душа. У него няма грубост, но няма и онази сила, която придружава непосредствените и буйни чувства. И все пак в неговите стихове се чувства преживяното. Своята любов той нарича „ничия – никога”....
Лирическа миниатюра – в кратък обем акцентира върху природния детайл, пейзаж, явление и чрез него загатват настроения, характерни за човешката душа ...
Трудно може веднага да се каже коя е темата на стихотворението. Тя може да бъде определена като „пролетния дъжд” и „надежди и разочарования”. Стихотворението е с двупланова структура. Първият план показва видимия свят свят на природата...
Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов -
"Дервишово семе", провокира у нас размисли върху принадлежността на човека към родовата общност и нейните принципи, човешкия живот и правото на човека да следва своите копнежи и мечти.