Стихотворението „Линее нашто поколенье” е художествено отражение на будната гражданска съвест на Вазов и неговата морална обвързаност със съдбата на България и българите. Творбата е продължение на най-обикнатата от твореца тема...

В образа на Тартюф Молиер е пресъздал типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение съвсем не е лесно. В края на пиесата, когато Тартюф е най-сетне със свалена маска, става ясно, че двуличието у него е всъщност дълбоко зало

В любовната лирика на Елисавета Багряна преобладават поривност, стихийност, езическа виталност и най - главно драматизъм, които достигат до читателя чрез множеството въпроси, чийто отговор не може да бъде намерен. Сборникът "Вечната....

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

"Малкият принц" е една красива, нежна, пълна с човещина и любов приказка. Екзюпери я посвещава на своят най-добър приятел – Леон Верт. Това не е случайно, защото основната тема в книгата е за приятелството...

Какво разбирам под думите на лисицата от "Малкият принц" на Екзюпери: "…най-хубавото се вижда само със сърцето. най-същественото е невидимо за очите…

В повестта "Маминото детенце” Каравелов поставя важни въпроси, свързани със смисъла на човешкото съществуване, с факторите, които формират човека и най-вече възпитанието на младото поколение, от което зависи съдбата на нацията..

„Мечтатели” е кратък разказ, написан от Елин Пелин. За пръв път е публикуван в списание „Съвременна мисъл” през 1910 година. Като майстор на краткия разказ, авторът разкрива най-съкровените копнежи на двата основни образа в творбата...

„Мечтатели” е кратък разказ, написан от Елин Пелин. За пръв път е публикуван в списание „Съвременна мисъл” през 1910 година. Като майстор на краткия разказ, авторът разкрива най-съкровените копнежи на двата основни образа в творбата...

"Мисис Далауей" (1925) е книгата, с която английската писателка Вирджиния Улф (1882–1941), авторка на романи, разкази, есета, критически статии, дневници, намира такава белетристична форма, която според нея отговаря най-пълно на нейната епоха.