Темата разкрива проблема за несподелената любов и борбата за щастие по времето на романтизма.

Повестта "Крадецът на праскови" потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

"Старопланински легенди" Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото" събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...

В повестта авторът разкрива трагедията на двама влюбени от различни националности-българка и сърбин, чиято любов е невъзможна сред ужасите на войната.Между тях стоят и психологически бариери.

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

161 години са напълно достатъчни, за да се изпита трайността и силата на народната любов. Обаче ако се вслушаме не по инерция и без патос в "Аз съм българче"...

Любовта и омразата са противоположни чувства, които всеки човек изпитва. Те вървят "ръка за ръка". Може би не познавам човек, който не е изпитал тези две така различни чувства. Те са нужни на човека, за да съществува. Светът без тях би бил скуче

Емилиян Станев - писател, който се вниква в реалния живот на хората. Най-големия си принос в цялото си творчество Емилиян Станев въплъщава в повестта си "Крадеца на праскови", в която той преусмисля българската съдба. Тази повест, може би е най-

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени – българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки...