Животът на Кирил става поредната илюстрация на благочестието и вярната служба на Бога. Проследени са произхода на Кирил, учението, проявата на способностите му, успехите в различни мисии...

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Животът на човека е изпълнен с много изпитания и обрати. Макар ние, младите хора, които все още учат, да не сме се сблъсквали с това, черпим поучителен опит от литературното богатство на човечеството. Може би по най-интересен и увлекателен начин...

Обхватът на романа е много голям. Обрисуван е животът на столичното и провинциалното дворянство. Защриховани са много моменти от живота на различни слоеве на руското общество.

Животът е море от изкушения. Изкушение е да живееш по определен начин, изкушение е да останеш, но и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш, когато е необходимо.

Животът е пътешествие. Нямаме карта. Само едно сърце-компас...

"И ако си представя,че животът е океан,в който вълните блъскат лодката на моя живот,накланят я ту към радостта и успеха,ту към разочарованията и изпитанията аз ще търся в края на своето пътуване тихо пристанище,уютно пристанище,където да се подслоня-

Животът и стилът на Джеикъб Морено не могат да бъдат отделени от неговото учение- те са учението му.Той съумява да приеме себе си цялостно-дори с онези качества,които не харесва,да изгради среда и професионално поприще