Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение.

Символизмът като направление се заражда през последната четвърт на XIX в., главно във Франция, Русия и Белгия, но освен там намира място в душите на много творци и от други западноевропейски страни...

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в българската литература....

Другата страна на селското битие е надеждата за по - добро. Тя настъпва рязко в яворовите герои. Този „лъч светлина“ идва с промяната на самия климат, чието състояние е много важно за спокойното прибиране....

Яворов внася нов мисловен и емоционален свят в българската поезия, участвайки в извисяването е до световно равнище. Той въвежда в нея дълбокия философски размисъл и психологическата вглъбеност....

Поемата „Нощ" (1901г.) е поетически израз на вътрешните противоречия, на болезнената самота, обсебила Яворов в преломен за неговия живот момент...

След първоначалната картина на трагедията на селяните изведнъж лирическият герой разкрива една радостна картина във втората част на стихотворението...

„В полите на Витоша” е драма, показателна за новите жанрови търсения на Яворов. Не случайно тя проблематизира теорията на драмата...

Стихотворението „Градушка” е най-цялостното и най-добре композираното произведение на Яворов. В него е най-силно изображението на селото в нашата лирика, което може да се сравни с едни от най-добрите белетристични произведения...