Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

Повестта "Крадецът на праскови" потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

За хилядите обикновени хора войната винаги е била обществено, социално и нравствено зло. По своя характер тя рязко се противопоставя на общочовешките ценности – свобода, доброта, щастие и любов. Войната е надвиснала над живота...

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени – българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки...

Ако перифразираме думите на един от интересните френски мислители на 20-ти век - Морис Бланшо - бихме казали, че интерпретацията на литературната творба не е покорство пред текста

Авторът привлича нашето внимание към героинята, най-напред чрез физическия й портрет, представен през погледа на младия разказвач...

Да погледнем резултатите от петгодишната опустошителна за живота война в живота на всички – руини и пустота, неслучили се патриотични идеали, безсмислени жертви, морален упадък, нищета и помръкнал стопански живот...

Кръговата композиция на повестта (войната обгражда разказа) внушава, че човешкото битие между Сътворението и Апокалипсиса е част от една тайна, която остава завинаги скрита.

Емилиян Станев реализира най-щедро богатствата на белетристичния си талант в повестта „Крадецът на праскови"- една от най-значителните български повести.