Лириката на Димчо Дебелянов има характера на лирически дневник, защото авторът е прототип на лирическия герои и защото тази лирика има автобиографичен характер...

Поезията на Дебелянов е част от творчеството на ново поколение български поети, които се определят като символисти.Темите и проблемите, характерни за произведенията им, са свързани с интимните човешки преживявания...

Неутолимата жажда на Дебелянов за душевна тишина, за покой в бащината къща, в света на миналото е намерила вдъхновен израз в стихотворението "Да се завърнаш...".

Нежния поет с романтичен изказ е роден в Копривщица на 28 март 1887 година под името Динчо. Прекарва безоблачно детство в родния град в голямото семейство на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. През 1896 година смъртта на баща му е трагедия

В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби.

Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)- план-конспект.

Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.

Димчо Дебелянов е една чувствителна душа написала едни от най-хубавите и лични лирически творби.Неговата поезия е повлияна от развитието на символизма...

Стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.