Заглавието – съчетава противоположности: битово-земното (чорба) и духовното (грях,отец), и поставя основния проблем в разказа – за сблъсъка и единството на човешкото тяло и човешката душа, за раздвоението в нея между греха ...

"Естествено, че не ям шкембе чорба, това е толкова селяшко!" За модерния, поевропейчен българин, всички по-стари български обичаи попадат под определението "селяшко" или "байганювско".

Концепцията за човешкото според разказа. Светът в разказите от сборника "Под манастирската лоза" стои извън социалната неправда, извън конфликтността и ежедневността на битието...