Свободата – видима и невидима в разказа "Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов Чрез своето творчество Иван Вазов доказва, че е заслужил прозвището патриарх на българската литература. Неговият огромен принос и ролята му на народен поет оказват силно вли

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.

В цялото Ботево творчество неизменно присъства идеята за свободата. В художествения свят на поета тя придобива мащабите на свръхценност, която осмисля житейската позиция на личността.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

В българската литература името на Пенчо Славейков се свързва с модерния етап от развитието й. Като идеолог и културен водач на кръга "Мисъл", поетът има цялостна философска концепция за изкуството и защитава свободата на твореца.

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Моят свят - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен...

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Повечето хора възприемат думата "свобода" като възможността на дадено човешко същество да проявява своята воля. Поетичният дискус на Христо Ботев определя това понятие именно в контекста на националната освободителна борба...

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев "На прощаване" е верен на избрания от него път към свободата на народа.