„Живей така, все едно всеки ден ти е последен, защото рано или късно ще се окажеш прав”, е казал Рей Чарлз...

Приятелството е нещо много важно, човек не може да живее без приятели.

Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.

В поемата си "Илиада", древногръцкия поет Омир създава цяла плеяда от образи, които въплащават идеала за човека и героя в древността. Героите в творбата са рожби на своето време.

В разказа “Една българка” Иван Вазов въвежда обикновения човек в един възвишен и морално чист свят- света на баба Илийца. Гордата челопеченка излъчва несломима духовна сила.

Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света.Ренесансът не обръща толкова много внимание на църквата.

Трагедията “Хамлет” отразява новия светоглед на Шекспир, свързан с кризата на европейския хуманизъм, с неверието във възможността да бъде изградено обществото достойно за благородните пориви на новия човек.

Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора...

Още с първите дни от живота на малкия човек, е важно да се грижим не само за нормалното му физическо развитие, но и да допринасяме за правилното му нервно-психическо развитие.

20 век е ключът към разбирането на предходните епохи. Философията минава през различни етапи – През Античността тя се интересува от природата, Средновековието – от Бога, Новото време – полиса (обществото), съвременният човек говори със с