Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най- популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад

Стихотворението "Маска" Яворов пише през 1907 година в Нанси..

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

В любовното изживяване се появява трагичната раздвоеност на А-за, заявена още в заглавието чрез числителното име "две". Темата за раздвоението на лирическия човек е основна в творчеството на Яворов...

В творчеството на Яворов любовта попада в един двуполюсен, режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговото творчество.

Един от най – нежните и съпричастни поети в българската литература е Пейо Крачлов Яворов, чийто Признат връх в социалната му лирика е поемата "Градушка", даваща най - точна картина на селските злочестини...

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Пейо Яворов живее във време на социална несправедливост, когато българският селянин е обречен на безкрайни мъки, глад и мизерия. Поетът искрено съчувства на селския човек и разкрива страданията му в стихотворенията си ``На нивата`` и ``Градушка``...

За разлика от поемата "Нощ", която предс­тавлява най-драматичната психо-емоционална от­кровеност на лирическия герой, по композиция, по ритъма на стиха, по изразените чувства и раз­мисли "Песен на песента ми" носи един сравни­телно

В началото на XX в. Пейо Яворов е сред най-четените и най-обсъжданите творци в тукашната културна среда.