От приказните светове на детството всеки от нас тръгва подир добродетелите, за да ги направи част от своето истинско „АЗ”. И колкото повече добродетели вгради човек в своята вътрешна същност...

Словото – това е средство за комуникиране, което е неразделна част от ежедневието но всеки човек. Нуждаем се от него, за да водим нормален начин на живот, за да бъде възможно контактуването помежду ни, било то писмено или устно ...

Приятелството е нещо много важно, човек не може да живее без приятели.

Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.

В разказа “Една българка” Иван Вазов въвежда обикновения човек в един възвишен и морално чист свят- света на баба Илийца. Гордата челопеченка излъчва несломима духовна сила.

Трагедията “Хамлет” отразява новия светоглед на Шекспир, свързан с кризата на европейския хуманизъм, с неверието във възможността да бъде изградено обществото достойно за благородните пориви на новия човек.

Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора...

Още с първите дни от живота на малкия човек, е важно да се грижим не само за нормалното му физическо развитие, но и да допринасяме за правилното му нервно-психическо развитие.

20 век е ключът към разбирането на предходните епохи. Философията минава през различни етапи – През Античността тя се интересува от природата, Средновековието – от Бога, Новото време – полиса (обществото), съвременният човек говори със с

Всеки човек в постепенното си израстване както във физическо, така и в духовно отношение придобива и развива различни качества, ценности и добродетели...