Лирическият герой на Димчо Дебелянов е сложна и противоречива
личност, в която се борят силата и безсилието. Характерно за
Дебеляновия човек е отчуждението му от света на другите.
В чувствителната душа на Дебелянов противоречието между идеал и действителност резонира по съвсем друг начин. Епохата, в която се формира поетът, е белязана от продължителни в войни
Стихотворението ПИСМО интерпретира дълбоката връзка между лирическия човек и променящия се свят. То представя биографията на човека, живеещ във време на изпитания, на остър сблъсък между идеологиите, между политически пристрастни проекти за битие...
Песента на Дебеляновата душа е молитвено скръбна. Тя идва от тъгата, която винаги е овладяна, макар и дълбока. Елегични са нейните звукови припламвания. Твърде често предчувствие за скорошна, идваща смърт ги пронизва.
Наричат го "тих", "безшумен", "меланхоличен" поет ония негови изследователи, които се поддават на външните си впечатления от звуковото и композиционно съвършенство на стиховете му, на носталгичния патос.
Художественото пространство в поезията на Димчо Дебелянов е изпълнено с тъга. Тя определя плавния ритъм на елегичното чувство и вътреш¬ния символен обем на поетичните образи...