Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

Стиховете във "Вечната и святата" са една слънчева среща между човека и света. Две основни състояния на човек, заключен зад три врати, зад прозорец с решетки и душа, чиято вътрешна стихия е слънцето и просторът...

В българската литература жената е разкрита като майка и като стожер на духовността в дома. Тя олицетворява връзката в семейството. Именно това сплотява двете различни жени в произведенията на Блага Димитрова и Елисавета Багряна...

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Едно от високите приънания на литературната критика за поетичният талант на Елисавета Багряна и за мястото и в българската лирика е, че внася в нея женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи...

От другата страна ведата - бродница е персонаж, който извежда в страни от коловози на живота, разбиран като традиция,спокойствие , установен ред, послушание. Ведата е винаги другата, различната и поради това е самотната, кукувицата...

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...

Векове наред българката е живяла на тази кръстопътна земя. И нейният дух е бил терзан от войните и кръстоносните походи...

Според Елисавета Багряна любовта оправдава бягството от дома. Тъмнооката прабаба е избягала, следвайки своята забранена любов. Тя не се е подчинила на родовите норми, противопоставила се е на моралните закони...

Това е план - конспект за съставяне на въпросната тема.