Безкрайно богато е българското народно творчество. Наред с приказките, песните, пословиците и поговорките, свое художествено място във фолклорното ни наследство заемат народните предания и легенди.

Основен сюжет на българската литература след Освобождението е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно различнит

В историята на всеки народ има важни преломни моменти. За нас, българите, Възраждането е крачка напред, нов тласък в развитието ни като нация.

Традиционно за българското общество образованието заема централно място в ценностната система на гражданите.

Модернизирането на българското предучилищно образование се осъществява в съответствие с общите тенденции, протичащи в световния педагогически процес.

Настоящата стратегия отразява волята и вижданията на българското правителство за политики за противодействие на радикализацията и тероризма, с по-силен фокус върху превенцията, без да се подценява значимостта и ролята на реактивните мерки.

Предвид новите изисквания, които се поставят пред българското образование и в частност пред учителя, напоследък все по-често се акцентира на необходимостта от иновативни форми за организация на обучението. Конструктивизмът е едно от сравнително новите

Проучването на съвременните научни публикации за възрожденската поема откроява недотам последователния интерес към този труден за анализ възрожденски жанр. Изследванията обглеждат поемата главно в биографични очерци за възрожденските писатели, в публикаци

Въпреки че през годините се появяват изследвания не само на колосите на Българското възраждане, но и за дейците от „втория ешалон“1, остават неизследвани моменти от характеро- логията на Българската възрожденска поема.

На пътво място ще се опитам да коментирам различните видове стереотипи, които битуват в българското общество, от гледна точка на значението им за публичните политики.