Вестниците, в които Христо Ботев пише се издават в периода 1871 – 1876 година. Тези вестници носят имената: "Дума на българските емигранти“ (1871); "Будилник“ (1873); "Знаме“ (1874-1875); "Нова България“ (1876); ...

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Терминът "книжовен език" се появява през Възраждането. С него си служат Петко Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Марин Дринов и други...

Христо Смирненски успява така млад да се изяви като виртуоз на българския стих, защото влиза в българската поезия, поел щафетата на стиха от своите блестящи предшественици - символистите.

Възгледите на Христо Ботев за човека и света, отразен в публицистиката му Всеки опит да се очертае и обговори мястото на личността и делото на Христо Ботев в духовното пространство на България се изправя пред ограничените възмоьности на словото...

В едно динамично и бурно време на бунтове и революции, разтърсващи Европа между двете световни войни, Христо Смирненски търси в своето поетическо творчество пътища за преодоляване на неактуалната символистична визия за индивида...

Инициатор за създаването на вътрешната Македоно-Одринска организация е Дамян Груев /1871-1906/. По негова инициатива на 23 октомври 1893 г. е свикано заседание, в което участват още д-р Христо Татарчев от град Ресен, Иван Хаджиниколов от град Кукуш...

Една от основните теми в творчеството на Христо Ботев е преодоляването на робството и стремежа към свобода.

В своите творби Христо Ботев вижда далеч напред във времето, изразява най-пълно народните настроения и посочва истинския път към национално освобождение. Макар и неголямо по обем...

Христо Смирненски е един от класиците на българската литература, една талантлива личност, дала своя принос за равитието на българската поезия. Неговите произведения съчетават възвишени и трогателни чувства. Едно от тях е стихотворението "Йохан".