Поезията на Николай Лилиев обръща най-светлия поглед на творческия взор към смълчаната, притихнала в изповедно очакване, човешка душа....

Загърнато в себе си, скромно и с първите трепети на пробудения в него живот, поетическото настроение у Лилиев е някаква чиста и нежна мечтателност, в която душевните движения и образите са неопределени и нетрайни....

Лириката на Николай Лилиев е крехка, изящна, сякаш застинала музика в стихове, но същевременно е жизнена и пределно искрена.

Николай Лилиев - светло утро”, „тихият пролетен дъжд” , „кръгозори надвесени” Лирическият аз между светлината и тъмата ...

Националната ни поезия в миналото има такива титани на революционната мисъл като Христо Ботев, такива могъщи епици като Иван Вазов, драматични лирици като П. К. Яворов...........

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Поезията на Лилиев е етап в преодоляването на езиковата съпротива, в усъвършенствуването на езика като материал за художествен изказ и естетическо превъплъщение.

Съдържа биография на Хайтов и план на урока за "Дервишово семе"...

Прочутите му "Диви разкази" (1967) имат 15 издания у нас и 32 в чужбина, преведени са на 22 езика. Критиците са изписали десетки страници, опитвайки се да разгадаят тайната на творбата.

Николай Хайтов е писател, посветил творчеството си на това, да прави човека "по-човек". Прекарал голяма част от съзнателния си живот в Родопите, той се възхищава от красотата на родната планина и от красотата на душите на родопчаните. Именно тез