Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика

Поетичният поглед на П.Р.Славейков в поемата "Изворът на белоногата" е насочен към родовия дух на българина към неговите нравствени "извори",формиращи голямата възрожденска мяра за личното достойнство на човека...

Декамерон - отношението на Бокачо към богослужителите.

Има писатели, към които не приляга обикновената мярка. Един от тях е Й.Й. Всякога, когато четем негови творби, ни грабва вълнението от националното величие на този автор, извлича ни радостта, извикана от пленителните му образи...

В поетична форма "Проглас към евангелието" доказва колко голямо е значението на християнската вяра ,на словото и писмеността на роден език...

Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.

В повестта "Преди да се родя" авторът Ивайло Петров връща читателя към своето собствено минало. Той решава да разкаже за събитията преди своето раждане по много особен начин – говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки.

"Дервишово семе" на Николай Хайтов е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.

Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения.

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...