Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като семеен роман, в който случващото се в рода и семейството винаги е

Първата основна черта, обединяваща трите романа, е силният интерес и удивителната със своята изтънченост чувствителност към чужди културни светове, към непознати манталитети и нрави, картини и звукове.

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Роден е в Ловеч. Баща му е офицер и загива в Междусъюзническата война. Вторият му баща също е офицер, но по-късно е тютюнев експерт. Майка му е интелигентна и ексцентрична жена, с интерес към литературата.

В този опит за анализ в резюме се опитвам да покажа образа на чужденеца според Димитър Димов и обикновения читател.

Романът "Тютюн" излиза в началото на 50-те години и в неговата поява, възприемането му и оценката на критика и на читатели се оглежда сложността на времето, непобираща се в ограничените рамки на социалистическия реализъм.

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.