Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата "Епически песни". В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени "очила". Когато излиза стихосбирката му "Моторни песни", остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

Пенчо Славейков е ценител на българския фолклор. В неговото творчество се срещат мотиви, заимствани от народните песни. Те най-често отразяват сложните взаимоотношения в патриархалното общество...

Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940) преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.

Интересен експеримент на Пенчо Славейков е книгата "На острова на блажените". Това също е една мистификация – сборник от творби на измислени от поета автори от една утопична страна.

Включени са всички ключови моментси на българската сватба и български народни песни.

При извеждането на невестата от бащиния й дом нейните дружки й разплитат косите, сресват ги и ги сплитат отново, огласяйки стаята с обредни плачове и песни. Младоженецът бива ритуално обръснат от приятелите си, дори да е все още голобрад.

Сънят на иконите и будната памет за фолклорния образец: народните песни, скрити в епиграфите на цикъла "Иконите спят" от Гео Милев...

Стихотворението "Борба" е излязло за пръв път във в. "Дума на българските емигранти" (1871) без последните десет стиха. Цялото е публикувано в "Песни и стихотворения"...