Сигурно са малко тези, които, знаят, че елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща” е написана непосредствено след смъртта на неговата майка...

Дебеляновата творба „Да се завърнеш..." е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки.

Неутолимата жажда на Дебелянов за душевна тишина, за покой в бащината къща, в света на миналото е намерила вдъхновен израз в стихотворението "Да се завърнаш...".

В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

Димчо Дебелянов не е оставил голямо по обем творчество, но във всички негови стихотворения се съдържат дълбочина и многообразие на душевните изживявания.

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...

Литературноинтерпретативно съчинение направено по облика за поемата „Да се завърнеш”..

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Родният дом в елегията е назован с името на бащата. (бащина къща) и обитаван от майката. ...

Военна лирика - "Един убит", "Тиха победа" и "Сиротна песен"...