Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е
най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна
литература от началото на века.
Стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.
Ситуацията е отчасти позната. Дебеляновият лирически герой жи¬вее в странна действителност, където реалността причудливо се преплита с мечтите, където строгите закони на разума воюват с метежните страсти. Но и мечтата в "Миг" е особена - "ж
В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. В емблематичната за Дебеляновото поетично творчество елегия всичко е пречупено през душата на най-нежния лирик в нашата поезия...
Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат
множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.
Въпреки че бива откъснат от нормалния живот и бива обременен от тежестта на войната и страхът за живота си, лирическият герой съумява да намери човешкото в "мощната бран"...
Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена "модерна душа" е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност.