Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано...

Над селото и навред по околията се застоява страшна суша.Онемяват навред водениците.Дивота и мълчание зацаруват и изпълват с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Лазар Дъбака....

Трансформиращ преразказ от името на проф.Иречек...

Високо над града се издига статуята на Щастливия принц, красива и позлатена. За очи има два ярки сапфира, а на дръзката на меча му има червен рубин. Той е живял в дворец, където не познавал нещастието, но когато е починал и са направили статуя...

Гъста мъгла е паднала през онази есен във Ветрен.Влажно и студено е,кал до колене.По разкаляната улица се движат файтони,волски коли,добитък.Цари глъчка,шум,върволяк...

Трансформиращ преразказ на Една българка от името на баба Илийца (върху третата част).

Рада Госпожина е стройно и хубаво момиче, с миловидно и бяло лице, което черната забрадка отваря още повече.....

Аз, Антони Паганини, и синът ми Никола, който свири на цигулка, отидохме в Генуа. Отседнахме в странноприемницата "При тримата гърбави", защото исках да заведа сина да научи нови неща при маестро Рола...

С баща ми Константин Вълков и майка ми живеехме в дървена къща на морския бряг...

Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.”Ботев падна”,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите.