Баладата "Хаджи Димитър" е създадена във връзка с конкретно историческо лице, назовано в заглавието на творбата, и изразява Ботевата представа за юнашката смърт на легендарния четник.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Поемата "На прощаване" създадена през втората половина на миналия век, по повод предстоящото преминаване на четата на Желю войвода в България, което е осуетено.

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е "Една българка". Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвига на една обикновена жена.

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

В първата глава на повестта "Немили-Недраги" Иван Вазов описва нерадостният и самотен живот, който водят българските хъшове.

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

Поемата "Изворът на Белоногата" на П.Славейков е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.

Идеята за подвига се ражда в живота и се претворява в изкуството в драматични епохи на напрежение и изпитание.