Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Вярата в Бога и упованието в Божията майка са отвели баба Илийца в манастира "Пресвета Богородица" - да търси спасение за болното си внуче.

Създава се в преломно време в историята на България; времето на духовна, политическа, икономическа самостоятелност. Решаващ фактор е печатното слово. Възрожденската книжнина обединява народа, повелява се от идеята за самостоятелна държава....

Творбата "На прощаване" от Христо Ботев е типична възрожденска изповед на бунтовник емигрант, страдащ за бащино огнище и родна земя поради принудителна разлъка.

Стихотворението "На прощаване" е дълбоко съкровена и в същото време изключително мъжествена творба.В нея звучи гласът на един велик революционер, превърнал се в легенда за поколенията.

Кой е загиналият син? Това го казва заглавието на творбата – Васил Левски. Ботев е изключително пестелив на подробности . Това, което той казва е, че Левски е Синът на родината-майка, той е святата жертва на родната земя.

Словото на Христо Ботев е пронизано с дълбока трагична изповедност, а стихът ни отвежда към метафоричните пространства на едно вечно страдание, ненадмогнато от мита и народната песен...

Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов извисява патриотизма, жертвоготовността и свободолюбието на българската революционна емиграция в Румъния преди Освобождението.