В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Наред с "Майце си",с "Към брата си" и "Делба", стихотворението "До моето първо либе" е една от най-значимите, лични иинтимни равносметки на поета и революционера.

Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

Баладата "Хаджи Димитър" е създадена във връзка с конкретно историческо лице, назовано в заглавието на творбата, и изразява Ботевата представа за юнашката смърт на легендарния четник.

Поемата "На прощаване в 1868 година" представлява въздействаща лирична изповед на героя.

Повестта на Иван Вазов "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за "предтечите на зорницата на българското освобождение" – хъшовете в Румъния.Те са трагични герои, които непрестанно мислят за родината си...

В поемата "На прощаване" Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.

Стихотворението "На прощаване" е дълбоко съкровена и в същото време изключително мъжествена творба.В нея звучи гласът на един велик революционер, превърнал се в легенда за поколенията.

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев "На прощаване" е верен на избрания от него път към свободата на народа.

Кой е загиналият син? Това го казва заглавието на творбата – Васил Левски. Ботев е изключително пестелив на подробности . Това, което той казва е, че Левски е Синът на родината-майка, той е святата жертва на родната земя.