"Под игото" е плод на носталгията по родината, носталгия, която е чест гост в душата на напусналия Стамболова България Вазов. Страниците на романа носят отпечатъка на Вазовата тъга, не само по "въздуха на България", но ...

Творбата "На прощаване" от Христо Ботев е типична възрожденска изповед на бунтовник емигрант, страдащ за бащино огнище и родна земя поради принудителна разлъка.

Седемдесетте години на XIX в.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие, са белязани от важни явления в българската художествена словесност.

"В механата" акцентира върху проблема за света като низходяща градация: "театър - кръчма - кочина"; проблем, по-широко разгърнат в художествената проза и публицистиката на автора.

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

Периодът 18-19 в. е време на интензивни промени в българското общество включително в културата в частност в литературата. Въпросът за дефинирането на тези промени е сложен и допуска различни....

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..