Разказът на Иван Вазов „Една българка" е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни.

С името на древногръцкия писател Езоп - изкусен разказвач от VI в. пр. Хр., се свързва появата на баснята - един от най-старите жанрове в словесното изкуство. От майсторството на Езоп се учат Лафонтен, Крилов, Славейков и Михайловски.

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума : борба.

Патриархално-родовият свят е свят на затвореност и установеност.

Йовковите герои в търсене на хармонията

Одата „Опълченците на Шипка" е последното сгихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторьт влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането

Разказът "Една българка" е свързан с революционната епоха на подем, в която българинът заявява правото си да съществува като свободен човек

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.

магическата сила на женската красота в разказа "Албена" от Йордан Йовков