Възрожденската поезия не следва от старобългарските традиции,въпреки че в поетични текстове от xviii и началото на xix век може да се потърси известна приемственост с по-старите образи...

Вълшебните народни приказки са любимо четиво на поколения деца, защото те носят очарованието на необикновеното и чудноватото. С тях човек се пренася в чудни и непознати страни, преживява необикновени приключения с приказните герои.

Поемата “Септември” осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-църква” ....

В поемата „Септември“ експресивно е изобразена осъзнатата сила, която човекът има пред себе си, и необходимостта от единство за постигане на целта.

“Гераците” е емблематична творба в развоя на българската реалистична проза...

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

Бойчо огнянов (Иван Краличът, Графа, Русиян) - романът започва с неговото пристигане и завършва с неговата смърт. Името му издава неговата енергия, жертвоготовност и революционен дух ...

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо ....

В първата песен авторът е представил много от главните персонажи в епическата поема "Илиада". Макар разнообразието от герои, още в началото се открояват двама от тях – цар Агамемнон и Ахил, сина на Пелей....

Да попаднеш в "сърцето на мрака", е равносилна да се оплетеш в "нежната спирала". И в двата случая си изправен пред неизвестността и загадката на живота...