През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата. Още дядо Славейков в своята поема за извора на българската чистота и неизкушеност пред

Като своя герой отец Сисой Елин Пелин може да каже: „Недостоен съм... по снизхождението си към грешните". Вероятно затова творчеството му няма тенденциозен характер, а е изпълнено с любов и разбиране към човека. Както сам признава, той създава разказ

В живота и творчеството си Вапцаров търси не смисъла на живота, а смисъла на смъртта. И го открива. Открива го бавно, мъчително, минавайки през"социалния ад", през националния абсурд, през разкапващата душата омраза, която поражда престъплението

За своя дълъг живот (1850-1921) Иван Вазов вижда обичната си родина неколкократно променена. Времето се мени, моралните норми и ценности също. Идеалът на твореца обаче е неподвластен на събитията. Той винаги остава един, изразяващ се в понятието - отечест

Различни по своята същност, причините, родили експресионизма, се коренят и в отчаянието, настъпило след войните, и в социалния хаос, и в идеологическия вакуум. Останала без материализирана опора, човешката душа става извор на модерната поезия. Според Димо

Песента на Христо Ботев е песен на патриота и бореца и често се различава по своя плам от тази на останалите българи. В някои произведения песента се проявява като сантиментална и лъжлива мелодия, която поетът не разбира и отрича. Лирическият герой на Бот

Алеко Константинов е между първите български писатели, които претворяват проблемите на градската следосвобожденска действителност. Той улавя разрушителните сили на рязката промяна на ценностите и обхваща с критичен и иронизиращ поглед последиците й върху

Христо Ботев създава стихотворенията си в едно патриархално време, когато най-близкият човек е майката, поради социалната й функция на пазител на дома и децата. Като прогресивна личност Ботев обогатява значението на майчиния образ - тя е не само интимен и

През 1881 г. в стихосбирката "Гусла" и през 1884 г. в стихосбирката "Поля и гори" Вазов публикува цикъла "Епопея на забравените" - дванадесет оди, за които Александър Кьосев твърди, че по отношение на начина, по който повечет

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна енергия на духа, с призванието да осъществи мисията на своя преходен живот. Преди да приеме тленния си образ, духът